Публикувано 28.02.2012 г. | 
Реших да напиша тази статия и да я публикувам в някоя директория за статии, за да споделя своя личен опит в тази насока. От малко повече от година живеем в Германия в едно симпатично селце близо до едно доста голямо летище. В началото, когато дойдох ми беше много странно. До тогава познавах летищата само като пасажер – отиваш част, два преди полета, качваш се в самолета и излиташ, но никога не съм се замисляла как живеят хората близо до няоке летище. Е, сега вече мога да кажа, че имам малък скромен опит в тази посока.
Тукашното летище е относително голямо, да не кажа най-голямото и съответно всеки ден кацат и излитат стотици, даже хиляди самолети. В началото ми беше много странно и дори доста шумно, но с времето човек свиква. Офисът, в който работя е точно под кацащите и в зависимост от посоката на вятъра излитащите самолети. Понякога летят толкова ниско, че имам чувството, че ако се протегна и ще докосна самолета.
Разбира се, колкото по-ниско летят, толкова по-шумно става в моя офис. Дори през лятото, ако е отворена вратата и някой звъни по телефона, от шума нищо немога да разбера и винаги моля клиента да изчака няколко секунди, докато отмине самолета. За живеене е по същият начин- колкото по-близо живееш до кацащите или излитащите самолети, толкова е по-шумно. В къщата, в която ние живеем не се усеща чак толкова много, само от време на време, когато например прозорците в хола са отворени.
Но освен отрицателното нещо трябва да погледнем и в положителна насока, а именно – какво точно ни дава едно летище-отговорът е много прост-нови възможности. При наличието на едно голямо летище в същност се задават повече възможности за работа, транспортът е много добре организиран. Ако до преди повече от двадесет години-преди построяването на летището, автобусът е минавал един път сутрин и един вечер, то сега има автобуси на всеки четиридесет минути. Хората си намират по-лесно работа и в един момент шумът от самолетите остава на заден план. Разбира се, всеки си има приоритети и избира къде и как да живее. За сега на нас тук ни харесва, а за в бъдеще-времето ще покаже.
Публикувана в Други | 
възможност, директория, летище, писане, работа, самолет, списване, статия, транспорт | 
Оставете коментарПубликувано 16.02.2012 г. | Днес както си седях на работа и гледах лошото време навън, слушах и в същото време радио. Тай като живея в Bayern слушам много често Bayern 3. Освен готина музика има и много интересни дискусии на различни теми. Та днес както си слушам радиото и изведнъж започва обсъждането за пощальоните в Германия и по-точно по какъв начин разнасят пощата в лошото време.
Когато времето е хубаво никой нищо не казва, но когато е лошо, а под лошо имам предвид през зимата, когато вали сняг, то тогава навсякъде има проблеми – било с предвижване, било с доставки, било с поръчки … с една дума – с всичко. Та на едно място тука в Германия са си решили проблема така да се каже или по-скоро самият пощальон е голям ентусиаст.
Слушах интервю с него по радиото и след това веднага реших да напиша една статия и да я публикувам в някой директория за статии, защото с всеки ден установявам колко интересни и поучителни неща може да намери човек в един такъв сайт.
Та този пощальон резказваше как доставя писмата и пакетите до получателите им през зимата. Разбира се има си една жълта количка (жълто е цветът тука на пощите), с която разнася писма, вестници и малки пакетчета. Но понякога през зимата като падне много сняг той трябва да достигне и до най-отдалечената поща, за която има писмо. Пощальонът на свой ред след като раздаде писмата със своята жълта количка, то слага си раницата с останалите писма и се качва на своите пощальонски ски. Да, точно така, немските пощи са му осигурили жълти ски, с които да може той да разнася писмата.
Най-интересното в случая е, че човекът – пощальонът прави това с удоволствие. Като чух това и се замислих за ситуацията в България и пощите съответно пощальоните там. Там няма малки колички, с които да се разнасят писмата и пратките, там пощальоните ходят пеша, независимо какво е времето. Тъжно е, когато правим такива сравнения, но за съжаление такава е действителността.
Надявам се, че публикуваните на тази моя статия в директория за статии ще ви разведри или пък ще даде основания за размисъл – къде е България и къде е светът. Дано някой ден нещата се оправят.
Публикувана в Други | директория, директория за статии, зима, поща, пощальон, радио, ски, сняг, статии | Оставете коментар