Директория за статии

От 1991-ва година образованието ни е статично и движението напред, ако изобщо го има, е по-бавно от пенсионерска опашка. Показателни за това са новите концепция и проектозакон за предучилищното и училищното образование в България. Докато в САЩ към едно единствено елитно училище или университет текат баснословни суми, като например бюджета на Принстън за 2011-та година възлиза на почти 1.5 милиарда долара, у нас целия бюджет на МОН е по малко от 1 милиард лева. Без да се спираме на обективните причини за скромното финансиране на образованието у нас, нека се фокусираме върху образованието по математика в България. По принцип навсякъде по света се обръща особено внимание на образованието по математика, защото доста световни доклади посочват изключително занижен интерес от страна на ученици и студенти към всички науки, в които математиката е водеща, най вече инженерните специалности, без които бъдещето е немислимо – светът има нужда от все повече химици, все повече специалисти по молекулярна биология, все повече био-инженери и т.н. Ето защо, да запазим и засилим интереса на българските ученици към образованието по математика е изключително важно.

Днес по света функционират доста проекти, чиято единствена цел е обогатяването на процеса на учене. Бърз поглед на най-значимият такъв проект напоследък – тихата революция на Apple, можете да откриете в този сравнително нов блог за образование и математика. Всичко това обаче, засега остава далеч от България. Напоследък у нас се наблюдава бум на електронни платформи, опитващи да засилят интереса към чуждите езици, като създадат среда, в която ученето става възможно, лесно и приятно. Никой не може да възрази срещу тези инициативи, но може би е време ние сами да погледнем по-сериозно и към образованието по математика, защото естественото развитие на пазара не би открило достатъчен стимул и потенциална възвръщаемост за да тръгнат фирми да събуждат интереса на децата към математиката, за да подготвят своите потенциални бъдещи работници, въпреки че това би помогнало за благоденствието на България в средносрочен план.

В тази връзка, не можем да не отбележим едно интересно събитие случило се у нас през тази година. Това за което говорим е появата на уникална по рода си уеб платформа за обучение и подготовка по математика. Тази платформа се казва Кандидат.БГ и към момента съдържа повече от 3000 задачи за ученици от 8-ми до 12-ти клас. В центъра на този нов вид обучение по математика стои възможността всеки ученик да създава изпити и упражнения, специално нагодени за неговите нужди, които после може да решава в интуитивна тестова среда, а накрая потребителя получава и оценка на предадения изпит. Интересен момент е, че всички включени в Кандидат.БГ задачи по математика, тестове по математика, матури по математика и изпити по математика, са вече използвани в отминали кандидатстудентски изпити или могат да бъдат дадени на предстоящи изпити и матури. Друг характерен елемент на иновативната платформа е, че всяка задача съдържа най-малко едно пълно и изключително подробно решение, от което става ясен не само математическия подход, но и метода на структуриране на идеите водещ към най-елегантното решение, както на отделен тестови въпрос така и на цял изпит или матура.

Дали тази уеб базирана система е истинското бъдеще на математиката в България е рано да се каже, но поне за момента Kandidat.BG е един страхотен начин за всеки да практикува учебния материал по математика в България. Възползвайте се от тази възможност сега и започнете своя път към светлото технологично бъдеще.

Реших да пиша по тази темаи да сътворя набързо тази статия, защото днес както си стоях в офиса един шофьор на камион спря, за да ме попита къде се намира една фирма. Обясних му разбира се и той съвсем непринудено ми сподели, че кара текстил от турция.

Тогава се сетих, че като си бях в България съм виждала как се шият облекла с определени „марки“ за без пари(използвайки евтината работна ръка) и след това се изнасят в чужбина, за да се продават там в големите молове. Повечето хора които си купуват „маркови“ неща едва ли се замислят от къде идват те и наистина ли са маркови. Или просто се шият или произвеждат някъде по света и се продават след това с определена марка.

В това даже съм почти убедена, защото ако не бяха на печалба, всички тези вървежни марки-било дрехи, било то обувки, нямаше ад имат пари за толкова реклама. И с какво толкова са по-различни всички тези маркови дрехи и обувки от останалите преди производители, освен със своята цена-почти е нищо.

Преди години „марката“ на определена стока беше равна на качество, в днешно време обаче, когато повечето неща се  произвеждат в Китай или в друга страна с ниско платено заплащане, определено и стоката можем да поставим под съмнение. За мен е лудост да си купя „маркови“ маратонки за сто и петдесет евро или „маркова“ блуза за над сто евро, като знам че тези неща са произведени някъде си(тук не поставям под съмение работниците произвели стоката) за без пари, а от крайният потребител изискват в пъти повече пари.

Но разбира се, както гласи една стара българска поговорка-за всеки влак си има пътници-наистина е така. Има толкова много хора, които купуват единствено и само неща с името на дадена марка за себе си и за цялото семейство, но в същото време не се знае дали наистина това е марково, дали наистина даденият производител си го е произвел или е шито в някой цех. Но това е факт, хората просто се зомбирани на тази тема и държат на това. За мен лично  има много по-стойностни неща в живота, на които трябва да се обръща внимание.

Реших да напиша тази статия и да я публикувам в някоя директория за статии, за да споделя своя личен опит в тази насока. От малко повече от година живеем в Германия в едно симпатично селце близо до едно доста голямо летище. В началото, когато дойдох ми беше много странно. До тогава познавах летищата само като пасажер – отиваш част, два преди полета, качваш се в самолета и излиташ, но никога не съм се замисляла как живеят хората близо до няоке летище. Е, сега вече мога да кажа, че имам малък скромен опит в тази посока.

Тукашното летище е относително голямо, да не кажа най-голямото и съответно всеки ден кацат и излитат стотици, даже хиляди самолети. В началото ми беше много странно и дори доста шумно, но с времето човек свиква. Офисът, в който работя е точно под кацащите и в зависимост от посоката на вятъра излитащите самолети. Понякога летят толкова ниско, че имам чувството, че ако се протегна и ще докосна самолета.

Разбира се, колкото по-ниско летят, толкова по-шумно става в моя офис. Дори през лятото, ако е отворена вратата и някой звъни по телефона, от шума нищо немога да разбера и винаги моля клиента да изчака няколко секунди, докато отмине самолета. За живеене е по същият начин- колкото по-близо живееш до кацащите или излитащите самолети, толкова е по-шумно. В къщата, в която ние живеем не се усеща чак толкова много, само от време на време, когато например прозорците в хола са отворени.

Но освен отрицателното нещо трябва да погледнем и в положителна насока, а именно – какво точно ни дава едно летище-отговорът е много прост-нови възможности. При наличието на едно голямо летище в същност се задават повече възможности за работа, транспортът е много добре организиран. Ако до преди повече от двадесет години-преди построяването на летището, автобусът е минавал един път сутрин и един вечер, то сега има автобуси на всеки четиридесет минути. Хората си намират по-лесно работа и в един момент шумът от самолетите остава на заден план. Разбира се, всеки си има приоритети и избира къде и как да живее. За сега на нас тук ни харесва, а за в бъдеще-времето ще покаже.